Консулска информация
Почетни консули
Списък на почетните консули на Република България в Италия
Институтът на почетния консул е важен инструмент при осъществяване на външнополитическите приоритети на Република България. Успоредно с представителните си функции, насочени предимно към подпомагане развитието на културните и икономическите връзки между приемащата и изпращащата страни, почетният консул подпомага работата на щатния консул в изпълнение на неговата дейност по защита интересите на българските граждани на италианска територия. Българските почетни консули нямат нотариални права и задължения и не могат да Ви помогнат при издаване и легализиране на документи.
Франко Кастелини (Franco Castellini)
Regione di Emiglia-Romagna
tel 051234875
fax 051 3391672
388 0762673
consolato.bulgaria.emilia@gmail.com
Piazza Del Francia, 1
40124 Bologna
Дженаро Фамилиети (avv. Gennaro Famiglietti)
гр. Неапол / Neapol
Consolato Onorario della Repubblica di Bulgaria per la Campania
Via Chiatamonte, 63-80121, Napoli
Тel.: +39 081 245 22 34
Fax: +39 081 245 22 34
E-mail: avv.famiglietti@libero.it
Д-р Джовани Сторнело (Giovanni Stornello)
гр. Торино / Torino
Consolato Onorario della Repubblica di Bulgaria per il Piemonte e la Valle D’Aosta Corso
Via Santa Teresa, 3 -10121
Тel.: +39 011 537187
Fax: +39 011 5539837
E-mail: gstornello@eurost.it
Алесандро Бузони (avv. Alessandro Busoni)
гр. Винчи / Vinci
Consolato Onorario della Repubblica di Bulgaria per la Toscana
Via Orcagna, 42- 50121 Firenze
Тел.: +39 055 571 055
E-mail: consolato.firenze@mail.bg
Анна Мария Патриция Гадалета (Anna Maria Patrizia Gadaleta)
гр. Бари
Consolato Onorario della Repubblica di Bulgaria per la Puglia
Via de Ross, 195- 70122 Bari
Тel.: +39 080 5242939
E-mail: consolatobulgaria.puglia@gmail.com
Марко Кампанари (Marco Campanari)
гр. Леко / Leco
Consolato Onorario della Repubblica di Bulgaria per la Lombardia
Via Caprera, 4- 23883 Lecco
Теl.: +39 0341 477 253
E-mail: console@consolatobulgaria.lombardia.it
Sito web: www.consolatobulgaria.lombardia.it
Микеле Скандролио (Michele Scandroglio)
гр. Генуа / Genova
Consolato Onorario della Repubblica di Bulgaria per la Liguria
Piazza Verdi, 6- 16100 Genoa
Тel.: +39 010 570 41 09
E-mail: consolatobulgaroliguria@gmail.com
Агостино Рандацо (Agostino Randazzo)
гр. Палермо / Palermo
Consolato Onorario della Repubblica di Bulgaria per la Sicilia
Via Ruggero Settimo, 55- 90145 Palermo
Теl.: +39 091 601 53 35
E-mail: agostino.randazzo@randazzo.it
Почетен консул на Република България в Република Малта
Джанела Де Марко (Giannella De Marco)
гр. Валета / La Valletta
Honorary Consulate of the Republic of Bulgaria in the Republic of Malta
60, Britannia House, Flat 8
Melita Street
Valletta VLT 1122.
Теl.: +356 99423456/ 21255265
E-mail: gdemarco@demarcoassociates.com
Посолство на Италия в България
Адрес: 1000 София, ул. „Шипка” № 2
Телефон: +359 2 921 73 00
Факс: +359 2 980 37 17
Работно време: 09.00 – 17.00 ч.
Website: www.ambsofia.esteri.it
Консулски съобщения
Условия за плащане на консулските услуги
Уведомяваме, че от 01 януари 2019 г. заплащането на всички консулски услуги ще се извършва предимно чрез ПОС терминалното устройство в консулската служба към посолството. Плащания в брой ще бъдат приемани само при изключителни случаи.
Si informa che dal 1 gennaio 2019 il pagamento dei servizi consolari sara` effettuato tramite il terminale POS allo sportello dell’ufficio consolare. Pagamenti in contanti saranno accettati in casi eccezionali.
Приемане на Закон № 132 от 1 декември 2018 г.
Във връзка с публикуването на 3.12.2018г. в ДВ на Италия, бр. 281, за приемане на Закон № 132 от 1 декември 2018г., с който се трансформира в закон приетият на 04.10.2018г. Декрет № 113, с който се въвеждат нови спешни правила в областта на международната сигурност и миграцията, обществената сигурност, въвеждат се нови мерки във връзка с организацията на дейността на МВР на Италия и Държавната Агенция за стопанисване и управление на имотите конфискувани в полза на държавата, придобити от незаконна дейност и организирана престъпност.
Посоченият закон въвежда допълнителни разпоредби на чл. 93 и 132 от Пътния кодекс на Италия, а именно:
- приети са и публикувани /в сила от 04.12.2018г./ чл. 93, ал. 1 -bis и 93, ал.1 -ter на пътния кодекс, с които се въвеждат сериозни ограничения на движението на територията на Италия на МПС с регистрация по произход в държава членка на ЕС или държави членки на Шенген;
Въведените нови текстове на закона гласят следното:
1-bis – Освен в предвидените в ал. 1 –ter случаи се забранява на граждани, които имат постоянна адресна регистрация повече от 60 дни в Италия да управляват МПС с чужда регистрация.
1-ter - В случай, че ползването на МПС е предоставено с договор за лизинг, наем без водач, сключен от търговско дружество, учредено в държава член на ЕС или Европейското икономическо пространство, което няма установено представителство, адрес или филиал в Италия, както и в случаите, в които МПС е предоставено за безвъзмездно ползване на субект с постоянна адресна регистрация в Италия, по силата на възникнало трудово правоотношение или договор за сътрудничество с търговско дружество, учредено в държава член на ЕС или Европейското икономическо пространство, което няма установено представителство, адрес или филиал в Италия и в изпълнение на европейските митнически разпоредби на борда на МПС е необходимо задължителното наличие на документ, подписан от собственика на МПС, с който се удостоверяват по безспорен начин – основанието и срока за предоставяне на МПС.
За неспазването на горепосочените изменения е предвидено налагането на кумулативни административни санкции- глоба в размер от 712 евро до 2 848 евро и спиране от движение на МПС за срок до 180 дни. Ако в рамките на определения срок за спиране от движение на МПС, заинтересоването лице не извърши регистриране на МПС в Италия или не поиска издаването на разрешение за напускане на Италия, то МПС се конфискува.
Информация относно шофиране със свидетелство за правоуправление на МПС, издадено в България на територията на Италия
Изтегли оттук (на италиански език)
Издаване на български лични документи
Издаване на паспорт и лична карта чрез Консулската служба
При кандидатстване за издаване на паспорт и лична карта се попълва заявление по образец, което се получава единствено в Консулската служба.
Условия и ред за издаване на лична карта на български граждани
1. Общи условия.
Всеки български гражданин е длъжен, в срок от 30 дни, след навършване на 14 годишна възраст да поиска издаване на лична карта.
На лица от 14 до 18 годишна възраст се издават лични карти със срок на валидност – 4 години. На лица от 18 до 58 годишна възраст се издават лични карти със срок на валидност до 10 години. На лица над 58 годишна възраст се издават безсрочни лични карти.
Българските граждани, навършили 14 години и пребиваващи в чужбина, са длъжни в 30 дневен срок от датата на първото си завръщане в България да поискат издаването на лична карта. Тези лица могат да направят това и в Консулската служба на Посолството на България в Италия.
В случаите, когато личната карта е с изтекъл срок, повредена, унищожена, изгубена или открадната, лицето е длъжно в срок от 30 дни да подаде заявление за издаване на нова лична карта в българско консулско или дипломатическо представителство в органите на МВР по постоянния си адрес в България.
По искане на лицето нова лична карта може да се подаде и преди изтичане на срока на нейната валидност.
Личната карта се подменя и при настъпили съществени изменения в образа на лицето.
Заявлението за подаване на лична карта се подава лично.
Заявлението за издаване на лична карта на лица между 14 и 18 години и поставени под запрещение лица се подава лично и в присъствието на родител, настойник или попечител, който полага подпис в заявлението.
При приемане на заявлението за лична карта консулският служител заснема чрез цифрови устройства лицето и подписа на заявителя.
Личната карта се получава лично, а по изключение, когато заявлението е било подадено лично – от упълномощено лице след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно или от лице, чиито данни са посочени от родител или друг законен представител.
Личната карта се връща в Консулската служба или в компетентното подразделение на МВР в България при изтичане на нейната валидност или при повреждането й.
2. Необходими документи, придружаващи заявлението за издаване на лична карта.
a) Удостоверителен документ за раждане, издаден от български орган по гражданско състояние. Представя се при подаване на заявление за първа лична карта. По изключение, могат да се покажат и други официални документи, удостоверяващи раждане.
б) При изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на личната карта – декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за българските документи за самоличност, която се получава в Консулската служба и удостоверителен документ за тези обстоятелства, ако има такъв, издаден от компетентните органи.
в) При промяна на имената, пола и ЕГН –официален документ за извършените промени от общинските администрации в България по постоянния адрес на лицето.
г) Приходни квитанции от глоби при наличие на вина на лицето във връзка с изгубване, унищожаване, повреждане, неподмяна в законоустановения срок на личната карта по реда на чл. 80 и чл. 81 от Закона за българските документи за самоличност.
3. Срокове за издаване.
а) бърза поръчка – до 60 дни. Заявление за бързо подаване на лична карта се подава при условие, че заявителят е заплатил услугата "препращане чрез куриерска фирма" (Виж рубриката „Издаване на български лични документи чрез използване на транспортните услуги на куриерската фирма DHL”.
б) обикновена поръчка - до 90 дни.
4. Цени за издаване на лична карта чрез Консулската служба на Посолството на България в Италия.
Първата лична карта на лице, навършило 14 години и лична карта на лице, навършило 70 години, се издават безплатно.
- За втора и следваща лична карта със срок на валидност 4 години: 28 евро
- За лична карта със срок на валидност 10 години: 31 евро
- За безсрочна лична карта: 27 евро
- За лица с трайно намалена работоспособност или вид и степен на увреждане 50 и над 50 на 100: 21 евро.
За бързо издаване на лична карта в срок до 60 дни съответните таксите са като следва:
- За втора и следваща лична карта със срок на валидност 4 години: 34 евро
- За лична карта със срок на валидност 10 години: 40 евро
- За безсрочна лична карта: 32 евро
- За лица с трайно намалена работоспособност или вид и степен на увреждане 50 и над 50 на 100 : 23 евро
В тази суми не влиза таксата за куриерската фирма.
Условия и ред за издаване на паспорти на български граждани
1. Общи условия.
Паспортите на българските граждани се издават със срок на валидност 5 години.
При подаване на заявление за паспорт от лицата над 12 годишна възраст и без физически увреждания на горните крайници се снемат с цифрови устройства фотографията, подписа и дактилоскопичните отпечатъци на левия и десния показалец. В случаи когато е невъзможно снемането на пръстови отпечатъци, може да се издаде паспорт със срок на валидност до 12 месеца.
Заявлението за издаване на паспорт на лица, ненавършили 14 години се подава от техните родители или законни представители, които подписват документа.
Заявлението за лица, навършили 14 години, но ненавършили 18 години, се подава лично, като техните родители или законни представители изразяват съгласието си като полагат подпис върху заявлението пред консулски служител.
При отсъствието на родител или законен представител, подписът се полага от лице, упълномощено от него с нотариално заверено изрично пълномощно, или се представя някои от следните документи: влязло в сила съдебно решение за издаване на паспорт на лице, ненавършило 18 години; влязло в сила съдебно решение за лишаване на единия родител от родителски права; препис-извлечение от акта за смърт на единия от родителите.
В случаите, когато паспортът е повреден, унищожен, изгубен, откраднат или страниците му са изчерпани, се издава нов паспорт. По искане на лицето нов паспорт може да се издаде и преди изчерпване на неговата валидност. Паспорт се подменя и при настъпили съществени изменения в образа на лицето.
Паспортът се получава лично, а по изключение, когато заявлението е било подадено лично – от упълномощено лице след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно или от лице, чиито данни са посочени от родител или друг законен представител.
Паспортът се връща се връща в Консулската служба или в компетентното подразделение на МВР в България при изтичане на нейната валидност или при повреждането й.
2. Необходими документи, придружаващи заявлението за издаване на паспорт.
a) Удостоверителен документ за раждане. Представя се при подаване на заявление за първи паспорт. По изключение, могат да се покажат и други официални документи, удостоверяващи раждане.
б) При изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на паспорта – декларация по Чл. 17, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за българските документи за самоличност, и удостоверителен документ за тези обстоятелства, ако има такъв, издаден от компетентните органи.
в) При промяна на имената, пола, ЕГН – официален документ за извършените промени от общинските администрации в България по постоянния адрес на лицето.
г) Приходни квитанции от глоби при наличие на вина на лицето във връзка с изгубване, унищожаване, повреждане, неподмяна в законоустановения срок на паспорта по реда на чл. 80 и чл. 81 от Закона за българските документи за самоличност.
3. Срокове за издаване.
а) бърза поръчка – до 60 дни. Заявление за бързо подаване на паспорт се подава при условие, че заявителят е заплатил услугата "препращане чрез куриерска фирма" (Виж рубриката „Издаване на български лични документи чрез използване на транспортните услуги на куриерската фирма DHL”.
б) обикновена поръчка - до 90 дни.
4. Цени за издаване на паспорти чрез Консулската служба на Посолството на България в Италия.
- За първи паспорт на лица до 14 годишна възраст : 27 евро
- За следващ паспорт на лица до 14 годишна възраст : 32 евро
- За паспорт на лица от 14 до 58 годишна възраст : 42 евро
- За паспорт на лица 58 до 70 годишна възраст : 32 евро
- За паспорт на лица над 70 години : 27 евро
- За паспорт на лица с трайно намалена работоспособност или с вид и степен на увреждане 50 и над 50 на 100 : 23 евро.
За бързо издаване на паспорт в срок до 60 дни съответните таксите са като следва.
- За първи паспорт на лица до 14 годишна възраст : 32 евро
- За следващ паспорт на лица до 14 годишна възраст : 42 евро
- За паспорт на лица от 14 до 58 годишна възраст : 62 евро
- За паспорт на лица 58 до 70 годишна възраст : 42 евро
- За паспорт на лица над 70 години : 32 евро
- За паспорт на лица с трайно намалена работоспособност или с вид и степен на увреждане 50 и над 50 на 100 : 24 евро.
В тези суми не влизат таксите за куриерската фирма.
Издаване на български лични документи чрез използване на транспортните услуги на куриерска фирма DHL
Български граждани, които желаят да получат по ускорен начин (до 60 дни) заявените от тях паспорт или лична карта от Консулската служба на Посолството на България в Италия ще заплащат товарителница, която ще бъде осигурявана не от Консулската служба, а от куриерите на фирма „DHL България”.
Принципът на действие е следният:
1. Заявителят заплаща посочената в раздел „Издаване на лична карта и паспорт чрез Консулската служба” такса за бърза услуга за лична карта и/ли паспорт.
2. Заявителят получава от консулския служител инструкция за банката, към която ще се обърне за превода на сумата за заплащане на транспортната услуга чрез DHL.
3. Заявителят заплаща сумата от 34,84 евро в избраната от него банка по следната банкова сметка в евро:
DHL EXPRESS BULGARIA EOOD
Beneficiary’s IBAN No: BG88TTBB94001526716237
Beneficiary’s Bank: SOCIETE GENERALE EXPRESSBANK
BIC/SWIFT Code: TTBBBG22
73, Al. Stambolijski Blvd.,
Sofia 1000, Bulgaria
4. В платежното нареждане заявителя задължително вписва:
- инициалите BDS;
- името на града, в който е разположена мисията, в която ще бъде получен вече изготвения документ, в случая - Roma;
- трите имена на лицето, на което ще бъде издаден документа за самоличност;
Пример: BDS Roma Ivan Petrov Ivanov
5. Не е необходимо изписването на повече от едно лице в платежното нареждане, ако с една пратка ще бъдат доставяни документи за самоличност на повече лица (например на четиричленно семейство).
6. Заявителят подписва декларация, предоставена от консулския служител, че е уведомен, че Консулската служба на Посолството, както и Министерството на външните работи не носят отговорност в случай, че документите се загубят или бъдат повредени при транспортирането им от транспортната фирма.
7. Заявителят предоставя на консулския служител четливо копие на платежното нареждане, заедно с телефон за връзка.
8. Срокът за доставяне на пратката в Консулската служба на Посолството на България в Италия, след като бъде взета от куриер на фирмата “DHL България“ от Министерството на външните работи е 1 работен ден.
9. Срокът на доставката не е включен в срока на изготвянето на документите и изпращането им в Министерството на външните работи на България. Така максималният срок за изпълнение на бърза поръчка за издаване на лична карта и паспорт чрез Консулската служба на Посолството на България в Италия е 61 календарни дни.
Издаване и подмяна на българско Свидетелство за управление на моторно превозно средство
След влезлите в сила на 12 февруари 2010 г. промени в Правилника за издаване на българските лични документи (Чл. 34, ал. 1), българските консулски и дипломатически представителства в страните-членки на Европейския съюз не приемат заявления за издаване и подмяна на българско свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) и контролен талон.
Право да получат българско СУМПС и контролен талон имат български граждани, чието обичайно пребиваване не е в друга държава-членка на Европейския съюз. Това става чрез подаване на необходимите документи в звената "Пътна полиция" на СДВР/ОДМВР по техния постоянен адрес в Република България.
Български граждани, чието обичайно местопребиваване е на територията на Италианската република, могат да управляват моторно превозно средство с валидното си българско СУМПС. При изтичане на неговата валидност, кражба, загубване, унищожаване, отнемане от компетентните италиански власти, те следва да кандидатстват за получаване на италиански документ за управление на моторно превозно средство в регионалните подразделения на Министерство на инфраструктурата и транспорта по техния адрес в Италия (Ufficio Motorizzazione civile).
Издаване на временни паспорти на български граждани
1. Общи условия.
Временен паспорт се издава от българските консулски и дипломатически представителства в чужбина със срок валидност до 12 месеца на български граждани, които пребивават в чужбина и не притежават валидни документи за пътуване или за самоличност, поради това че те са загубени, унищожени, повредени или откраднати, с изтекъл срок на валидност, както и на новородени. Срокът на валидност на временния паспорт е съобразен с времето за прибиране на неговия титуляр в Република България. В случаи, че българските граждани, не притежават валидни документи за пътуване и самоличност и на се завръщат в рамките на една година в Република България, те подават едновременно и заявление за издаване на паспорт.
Заявление за издаване на временен паспорт се издава лично.
Заявлението за издаване на временен паспорт на лица, ненавършили 14 години се подава от техните родители или законни представители, които подписват документа.
Заявлението за лица, навършили 14 години, но ненавършили 18 години, се подава лично, като техните родители или законни представители изразяват съгласието си като полагат подпис върху заявлението пред консулски служител.
При отсъствието на родител или законен представител, подписът се полага от лице, упълномощено от него с нотариално заверено изрично пълномощно, или се представя някои от следните документи: влязло в сила съдебно решение за издаване на паспорт на лице, ненавършило 18 години; влязло в сила съдебно решение за лишаване на единия родител от родителски права; препис-извлечение от акта за смърт на единия от родителите.
При подаване на заявление за временен паспорт в Консулската служба на Посолството на България в Рим се заснемат с цифрови устройства образът, а когато това е необходимо и подписът на лицето.
Временният паспорт се получава лично, а по изключение, когато заявлението е било подадено лично – от упълномощено лице след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно или от лице, чиито данни са посочени от родител или друг законен представител.
2. Необходими документи, придружаващи заявлението за издаване на временен паспорт.
a) Удостоверителен документ за раждане. Представя се при подаване на заявление за издаване на временен паспорт на дете, родено в Италия.
б) При изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на паспорта/ личната карта – декларация по Чл. 17, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за българските документи за самоличност, която се предоставя от Консулската служба и удостоверителен документ за тези обстоятелства, ако има такъв, издаден от компетентните органи.
в) при наличие на вина на лицето във връзка с изгубване, унищожаване, повреждане, неподмяна в законоустановения срок на личната карта/ паспорта се заплащат глоби по реда на чл. 80 и чл. 81 от Закона за българските документи за самоличност.
3. Цени за издаване на временни паспорти чрез Консулската служба на Посолството на България в Италия.
Услугата се извършва в рамките на три работни дни, след получаване на съответното разрешение от МВнР. По изключение, при хуманитарен случай, след разрешение от МВнР, документът може да бъде издаден след няколко часа.
Европейски временен паспорт за пътуване (emergency travel document)
Дипломатическите и консулските представителства на държавите – членки на ЕС могат да издадат временен документ за пътуване /Emergency Travel Document/, на български граждани със загубени или откраднати документи, когато в държавата на тяхното временно или постоянно пребиваване няма българско дипломатическо или консулско представителство.
Срокът на валидност на европейския временен документ за пътуване се определя от минималния срок, който е необходим, за да бъде започнато и завършено пътуването по най-краткия маршрут и в най-кратък срок.
Българските граждани, пребиваващи в Малта и нуждаещи се от Emergency Travel Document следва да се обърнат към малтийската паспортна служба в Ла Валета.
Декларация за напускане на територията на Република България от малолетни и непълнолетни лица (Основание – чл. 76, ал. 9 от ЗБДС)
Изисква се при напускане на територията на Република България от малолетни (до навършена 14-годишна възраст) и непълнолетни (между 14 и 18-годишна възраст) лица.
Дете, пътуващо без придружител.
Следва да притежава декларация, подписана от двамата родители и заверена в българска консулска служба или от нотариус, с която родителите дават своето изрично съгласие детето да напусне територията на България без придружител. Към декларацията се прилага удостоверение за раждане на детето.
Дете, придружавано от един родител.
Родителят, който придружава детето, следва да представи нотариално заверена изрична декларация от другия родител, с която той дава съгласие детето да напусне територията на Република България.
Дете, придружавано от трето лице.
Придружителят трябва да притежава декларация, подписана от двамата родители, с която дават съгласие детето да напусне територията на Република България, придружавано от него.
Когато единият от родителите е лишен от родителски права със съдебно решение, към декларацията на другия се прилага нотариално заверено копие от съдебното решение.
Примерен образец на декларация може да изтеглите от раздел Формуляри.
Българско гражданство
Придобиване на българско гражданство по обща натурализация
Списък на необходимите документи за придобиване на българско гражданство по обща натурализация.
1. Молба до Консулска служба (свободен текст).
2. Молба до министъра на правосъдието по образец - Приложение №1 към Наредба №1 от 1999г. за прилагане на Глава пета от Закона за българско гражданство. Получава се от Министерството на правосъдието или от Консулската служба. Молбата трябва да трябва да бъде написана (попълнена) на български език.
Живеещите в чужбина могат да посочат в молбата си лице, пребиваващо в Република България, на което да бъдат връчвани съобщенията във връзка с молбата. В този случай в молбата следва да се посочат имената (име, бащино и фамилно име) и точен адрес.
3. Актуални цветни снимки паспортен формат - 2 броя.
4. Препис от акта за раждане или дубликат на удостоверение за раждане, издадено от съответния български или чуждестранен компетентен орган.
Родените в чужбина представят препис на чуждестранния акт за раждане със заверен превод на български език.
В случай, че държавата, издала акта, не е страна по Хагската конвенция от 5 октомври 1961 г. за апостилите, актът трябва да бъде легализиран в Консулската служба на българското дипломатическо или консулско представителство в съответната държава.
Италианският пълен препис от акт за раждане (Copie integrale dell'atto di nascita) не се нуждае от заверка с Апостил, тъй като между България и Италия е в сила договор за правна помощ, който освобождава официалните документи от допълнителна легализация.
5. Удостоверение от Министерство на вътрешните работи на Република България за разрешено постоянно пребиваване в Република България в което се посочва точната дата на разрешението. Към датата на подаване на молбата този срок следва да е не по-малък от 5 години. Копие от "карта на постоянно пребиваващ чужденец".
В случай, че кандидатът / кандидатката не е пребивавал/а на територията на Република България през последната календарна година, предшестваща годината на подаване на молбата, най-малко 6 месеца и 1 ден, разрешението за постоянно пребиваване се отнема по реда на Закона за чужденците в Република България (чл. 26, ал.2 от ЗЧРБ)
Лицата, които кандидатстват за придобиване на българско гражданство на основание чл. 13, т.1 от Закона за българското гражданство (сключен брак с български гражданин) трябва да са притежавали разрешение за постоянно пребиваване в Република България на това или на друго основание най-малко 3 години, преди датата на подаване на молбата и да не съществуват основания за отнемане на този статут. В този случай те следва да представят и Удостоверение от общината по постоянен адрес в Република България за семейно положение и за сключен граждански брак преди не по-малко от 3 години към датата на подаване на молбата.
Лицата, които са получили статут на бежанци преди не по-малко от 3 години към датата на подаване на молбата, представят Удостоверение от Държавната агенция за бежанците към Министерския съвет на Република България. От тях не се изисква документ за освобождаване от досегашното гражданство.
За лицата без гражданство срокът в удостоверението от МВР за постоянно пребиваване трябва да е не по-малко от 3 години към датата на подаване на молбата.
6. Свидетелства за съдимост, издадени от Република България и от страната, чийто гражданин е молителят, придружено от заверен превод. Ако той трайно пребивава в трета държава, представя свидетелство за съдимост и от местните чуждестранни органи.В случай, че държавата, издала документа не е страна по Хагската конвенция от 5 октомври 1961 г. за апостилите, той трябва да бъде легализиран в Консулската служба на българското дипломатическо или консулско представителство в съответната.
7. Удостоверение от българската прокуратура, ако лицето живее постоянно или преимуществено в България (повече от 185 дни в рамките на 1 календарна година), че срещу него няма образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер.
8. Удостоверение от български работодател, че кандидатът работи по трудов договор, или Удостоверение от съответната данъчна служба за деклариран доход и внесени данъци през предходната година (разширена справка).
9. Удостоверение от териториалното поделение на НОИ по местоживеене в България за внесени осигурителни вноски за пенсионно и здравно осигуряване или документ за получавана пенсия.
10. Документ за владеене на български език, издаден от Министерство на образованието и науката или нотариално заверено копие от диплома за завършена степен на образование в Република България. (вж. Наредба № 5/03.09.1999 г.)
11. Медицинско свидетелство издадено от Лекарската консултативна комисия на здравното заведение по местоживеене в България, ако лицето живее постоянно или преимуществено в България (повече от 185 дни в рамките на 1 календарна година) удостоверяващо, че молителят не страда от заболяванията по чл. 36 и 36 а, чл. 61, ал. 1 и чл. 146, ал. 1,т.1 и 2 от Закона за здравето.
Документът се издава от съответните чуждестранни органи, ако молителят живее в чужбина (повече от 185 дни в рамките на 1 календарна година). Придружава се от заверен превод на български език.
12. Декларация по образец съгласно Приложение № 4 към Наредба №1 от 1999г. за прилагане на Глава пета от Закона за българското гражданство. Получава се от Министерство на правосъдието или от Консулската служба.
13. Фотокопие на документ удостоверяващ самоличността на молителя.
14. Документ от компетентните органи на държавата, чийто гражданин е чужденецът, за освобождаване от това гражданство. Ако такъв документ липсва, той следва да се представи в тригодишен срок след получаване на съобщението, че Съветът по гражданство към Министерството на правосъдието е одобрил молителя за даване на българско гражданство.
15. Вносен лист за внесена държавна такса по сметка на Министерството на правосъдието или приходни квитанции за внасяне на съответните такси по Тарифа № 1 и Тарифа №3 в Консулската служба.
Молбите се подават лично, по пощата или чрез изрично упълномощено по нотариален ред лице в отдел "Канцелария" на Министерството на Правосъдието, гр. София, ул. "Славянска", №1 от 10.00 до 12.00 ч. и от 14.00 до 16.00ч., или в българските дипломатически или консулски представителства.
Документите издадени от чуждестранни органи следва да бъдат придружени от заверен превод на български език.
Преводите извършени в чужбина се заверяват в българските дипломатически и консулски представителства.
Извършените в България преводи се заверяват в Дирекция "Консулски отношения" на Министерството на външните работи (бул. "Евлоги Георгиев" № 117, София).
Молбите, подадени по пощата, чрез упълномощено по нотариален ред лице или в българските дипломатически и консулски представителства, трябва да бъдат с нотариално заверени подписи.
Придобиване на българско гражданство от лица до 18г. на които единият родител е български гражданин
Списък на необходимите документи за придобиване на българско гражданство от лица до 18г., на които единият родител е български гражданин:
1. Молба до Консулска служба (свободен текст).
2. Молба от лицето по образец – Приложение №1 към Наредба №1 от 1999г. за прилагане на глава пета от Закона за българското гражданство. Получава се Министерството на правосъдието или от Консулската служба. Молбата трябва да бъде написана (попълнена) на български език.
Ако лицето не е навършило 14-годишна възраст или е поставено под пълно запрещение, молбата се подава от двамата родители или настойника му. Тя се подава само от единия родител, когато другият е лишен от родителски права с изрично съдебно решение. В тези случаи към молбата се прилага заверено копие/препис на съдебното решение.
Лицата от 14 до 18-годишна възраст (непълнолетни лица), както и лица, поставени със съдебно решение под ограничено запрещение подават молбата лично. Молбата се приподписва от двамата родители или от попечителя.
При разногласия между родителите, както и при разногласие между непълнолетните и родителите или попечителите, към молбата се прилага решението, с което съдът се е произнесъл по спора.
Ако решенията са издадени от съдебни органи на държава, с която Република България няма договор за взаимно признаване на съдебни решения по гражданските дела и документи, те следва предварително да бъдат внесени за признаване (екзекватура) в Софийски градски съд. В този случай към молбата се прилага оригинален препис на съдебното решение.
Между Република България и Италия има договор за правна помощ по граждански дела, който урежда в своя чл. 19 процедурата за взаимно признаване на съдебни решения.
3. Декларация (формуляр) по образец, съгласно Приложение №4 към Наредба № 1. Получава се от Министерството на правосъдието или от Консулската служба.
4. Препис от акт за раждане или дубликат на удостоверение за раждане, издаден от съответния български или чуждестранен компетентен орган. Родените в друга държава представят препис на чуждестранния акт за раждане или дубликат на удостоверение за раждане със заверен превод на български език. В случай, че държавата, издала документа, не е страна по Хагската конвенция от 5 октомври 1961 г. за апостилите, то той трябва да бъде легализиран в Консулската служба на българското дипломатическо или консулско представителство в съответната държава.
5. Документ за българско гражданство на родителя, издаден от общината по постоянен адрес в Република България или от Министерството на правосъдието на Република България.
6. Актуални цветни снимки паспортен формат - 2 броя. (виж Изисквания към снимките).
7. Валидни документи за самоличност на лицето и на родителите и копия на страниците с личните данни. Верността на копията се удостоверява нотариално.
8. Приходни квитанции за събрани такси по Тарифи № 1 и № 3 (издават се от Консулската служба).
Преводите, извършени в Италия, трябва да бъдат заверени в Консулската служба на Посолството. Извършените в България преводи се заверяват в Дирекция "Консулски отношения" на Министерството на външните работи (бул. "Евлоги Георгиев" № 117, София).
Молбите се подават лично, по пощата или чрез изрично упълномощено по нотариален ред лице в отдел "Канцелария" на Министерство на правосъдието, ГР. София, ул. "Славянска" №1 от 10.00 до 12.00ч. и от 14.00 до 16.00 ч., или в българските дипломатически и консулски представителства.
Подписите върху подадените чрез българските дипломатически или консулски представителства молби и декларации трябва да бъдат заверени нотариално.
Придобиване на българско гражданство по произход
Списък на необходимите документи:
1. Молба до Консулска служба (свободен текст).
2. Молба от лицето по образец - Приложение № 1 към Наредба № 1от 1999 г. за прилагане на Глава пета от Закона за българското гражданство. Получава се от Министерството на правосъдието или от Консулската служба. Молбата трябва да бъде написана (попълнена) на български език.
3. Препис от акт за раждане или дубликат на удостоверение за раждане, издаден от съответния български или чуждестранен компетентен орган.
Родените в друга държава представят препис на чуждестранния акт за раждане или дубликат на удостоверение за раждане със заверка Apostille и заверен превод на български език. В случай, че държавата, издала документа, не е страна по Хагската конвенция от 5 октомври 1961 г. за апостилите, то той трябва да бъде легализиран в Консулската служба на българското дипломатическо или консулско представителство в съответната държава.
Италианските преписи от акт за раждане не се нуждаят от заверка с Апостил предвид действието на двустранната Спогодба за правна помощ по граждански дела.
4. Свидетелство за съдимост от Република България и от страната, чийто гражданин е молителят. Ако той трайно пребивава в трета държава, представя свидетелство за съдимост и от местните чуждестранни органи. Документите следва да са придружени от заверен превод на български език.
5. Документ от прокуратурата, че срещу молителя няма образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер, ако лицето живее постоянно в Република България.
6. Медицинско удостоверение, издаден от личния лекар и от специализирани лаборатории или кабинети със заверен превод на български език. Документът следва да удостоверява, че кандидатът не страда от заболявания, посочени в чл. 61, ал.1 и чл. 146, ал.1 , т. 1 и т.2 от Закона за народното здраве.
7. Декларация (формуляр) по образец, съгласно Приложение №4 към Наредба № 1 от 1999г. Получава се от Министерството на правосъдието или от Консулската служба.
8. Актуални цветни снимки, паспортен формат - 2 броя.
9. Фотокопие от документ удостоверяващ самоличността на молителя. Верността на копието се удостоверява нотариално.
10. Официален документ, издаден от български или чуждестранен компетентен орган въз основа на акт за раждане, регистър на населението и др., в който се съдържат данни относно българския произход на лицето, а при невъзможност да се представи такъв документ – удостоверение за български произход, издадено от Държавната агенция за българите в чужбина.
11. Ако се кандидатства на основание чл. 15, т. 2 от Закона за българското гражданство се представя и официален препис от влязло в сила решение за допускане на пълно осиновяване и удостоверение, че осиновителят е български гражданин.
12. Ако се кандидатства на основание чл.15, т.3 от Закона за българското гражданство се представя и удостоверение, че единият родител е български гражданин или е починал като такъв.
13. Вносна бележка за платена държавна такса по сметка на Министерство на правосъдието. В чужбина таксите се заплащат по Тарифи № 1 и № 3 в Консулските служби. Преводите извършени в чужбина се заверяват в българските дипломатически и консулски представителства. Извършените в България преводи се заверяват в Дирекция "Консулски отношения" на Министерството на външните работи (бул. "Евлоги Георгиев" № 117, София). Молбите се подават лично, по пощата или чрез изрично упълномощено по нотариален ред лице в отдел "Канцелария" на Министерство на правосъдието, гр. София, ул. "Славянска" №1 от 10.00 до 12.00ч. и от 14.00 до 16.00 ч., или в българските дипломатически и консулски представителства.
Молбите, подадени по пощата, чрез упълномощено по нотариален ред лице и в българските дипломатически и консулски представителства, трябва да бъдат с нотариално заверени подписи.
Възстановяване на българско гражданство
Списък на необходимите документи за възстановяване на българско гражданство:
1. Молба до Консулска служба (свободен текст).
2. Молба от лицето по образец - Приложение № 2 към Наредба № 1от 1999 г. за прилагане на Глава пета от Закона за българското гражданство Получава се от Министерството на правосъдието или от Консулската служба. Молбата трябва да трябва да бъде написана (попълнена) на български език.
За лице до 14-годишна възраст или поставено под пълно запрещение молбата се подава от двамата родители или настойника. Тя се подава само от единия родител, когато другият е лишен от родителски права.
Лице от 14- до 18-годишна възраст или поставено под ограничено запрещение подава молбата лично, със съгласието на родителите или попечителя. Тя се подписва от лицето и се приподписва от двамата родители или попечителя. Молбата се приподписва само от единия родител, когато другият е лишен от родителски права.
При разногласия между родителите, или между непълнолетно лице и неговите родители, или между непълнолетно лице и единия от родителите, или между непълнолетно лице и попечител, молбата не се подписва от несъгласните родител или от попечителя, но към нея се прилага съдебно решение по спора.
Ако решенията са издадени от съдебни органи на държава, с която Република България няма договор за взаимно признаване на съдебни решения по гражданските дела и документи, те следва предварително да бъдат внесени за признаване (екзекватура) в Софийски градски съд. В този случай към молбата се оригинален препис на съдебното решение.
4. Препис от акт за раждане или дубликат на удостоверение за раждане, издаден от съответния български или чуждестранен компетентен орган. Родените в друга държава представят препис на чуждестранния акт за раждане или дубликат на удостоверение за раждане /евентуална заверка с Apostille/ и заверен превод на български език. В случай, че държавата, издала документа, не е страна по Хагската конвенция от 5 октомври 1961 г. за апостилите, то той трябва да бъде легализиран в Консулската служба на българското дипломатическо или консулско представителство в съответната държава.5. Актуални цветни снимки паспортен формат - 2 броя.
6. Свидетелство за съдимост от Република България.
7. Свидетелство за съдимост от страната чийто гражданин е молителят, придружено от превод на български език. Ако той пребивава трайно в трета държава, представя свидетелство за съдимост и от местните чуждестранни органи със съответната легализация и заверен превод на български език.
8. Документ от прокуратурата, че срещу молителя няма образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер, ако лицето живее постоянно в Република България.
9. Медицинско свидетелство, издадено от личния лекар и от специализирани лаборатории или кабинети, придружен със заверен превод на български език. Документът следва да удостоверява, че кандидатът не страда от заболявания, посочени в чл. 61, ал.1 и чл. 146, ал.1 , т. 1 и т.2 от Закона за здравето.
10. Декларация (формуляр) по образец, съгласно Приложение №4 към Наредба № 1. Получава се от Министерството на правосъдието или от Консулската служба.
11. Валиден документ за самоличност и копие на страниците с личните данни на същия документ. Верността на копието се удостоверява нотариално.
12. Вносна бележка за платена държавна такса по сметка на Министерството на правосъдието. В чужбина сумите се внасят с приходни квитанции по Тарифи № 1 и № 3 (издават се от Консулската служба).
13. Лице от небългарски произход, освободено от българско гражданство по негова молба или по силата на изселнически спогодби, сключени от Република България, представя и удостоверение от МВР, че има разрешено постоянно пребиваване най-малко 3 години към датата на подаване на молбата.
Преводите на документи извършени в Италия, трябва да бъдат заверени в Консулската служба. Извършените в България преводи се заверяват от Дирекция "Консулски отношения" на Министерството на външните работи (бул. "Евлоги Георгиев" № 117, София).
Молбите се подават лично, по пощата или чрез изрично упълномощено по нотариален ред лице в отдел "Канцелария" на Министерство на правосъдието, гр. София, ул. "Славянска" №1 от 10.00 до 12.00ч. и от 14.00 до 16.00 ч., или в българските дипломатически или консулски представителства.
Молбите, подадени по пощата, чрез упълномощено по нотариален ред лице или в българските дипломатически и консулски представителства, трябва да бъдат с нотариално заверени подписи.
Освобождаване от българско гражданство
Списък на необходимите документи за освобождаване от българско гражданство:
1. Молба до Консулска служба (свободен текст).
2. Молба до министъра на правосъдието (формуляр). Получава се от Министерството на правосъдието или от Консулската служба.
3. Декларация по образец съгласно Приложение № 4 към Наредба №1 от 1999г. за прилагане на Глава пета от Закона за българското гражданство. Получава се от Министерство на правосъдието или от Консулската служба.
4. Препис от акт за раждане или дубликат на удостоверение за раждане, издаден от съответния български или чуждестранен компетентен орган.
Родените в друга държава представят препис на чуждестранния акт за раждане или дубликат на удостоверение за раждане и заверен превод на български език. В случай, че държавата, издала документа, не е страна по Хагската конвенция от 5 октомври 1961 г. за апостилите, то той трябва да бъде легализиран в Консулската служба на българското дипломатическо или консулско представителство в съответната държава.
5. Актуални цветни снимки паспортен формат - 2 броя.
6. Документ за постоянно пребиваване в чужбина – адресна регистрация с превод на български език.
7. Документ, удостоверяващ придобиването на чуждо гражданство или наличието на открита процедура за придобиване на чуждо гражданство.
Документът се представя с превод на български език, заверен в Посолството
8. Фотокопие от валиден документ за самоличност и копие на страниците с личните данни на същия документ. Верността на копието се удостоверява нотариално.
9. Приходни квитанции за събрани такси по Тарифи № 1 и № 3 (издават се от Консулската служба)
Ако лицето не е навършило 14-годишна възраст или със съдебно решение е поставено под пълно запрещение, молбата се подава от двамата родители или настойника му. Тя се подава само от единия родител, когато другият е лишен от родителски права с изрично съдебно решение. В тези случаи към молбата се прилага заверено копие/препис на съдебното решение. Когато съдебното решение е издадено от чуждестранен съд (италиански), копието/преписът трябва да има заверен превод на български език.
Лицата от 14 до 18-годишна възраст (непълнолетни лица), както и лица, поставени със съдебно решение под ограничено запрещение подават молбата лично. Молбата се приподписва от двамата родители или от попечителя.
При разногласия между родителите или между непълнолетно лице и неговите родители, молбата не се подписва от несъгласният родител, но към нея се прилага съдебно решение по спора. Ако решенията са издадени от съдебни органи на държава, с която Република България няма договор за взаимно признаване на съдебни решения по гражданските дела и документи, те следва предварително да бъдат внесени за признаване (екзекватура) в Софийски градски съд. В този случай към молбата се прилага оригинален препис на съдебното решение.
Между Република България и Италия има договор за правна помощ по граждански дела, който урежда в своя чл. 19 процедурата за взаимно признаване на съдебни решения. Преводите, извършени в чужбина трябва да бъдат заверени в дипломатическите или консулски представителства на Р България.
Направените в България преводи се заверяват от Дирекция "Консулски отношения" на Министерството на външните работи (бул. "Евлоги Георгиев" № 117, София). Молбите се подават лично, по пощата или чрез изрично упълномощено по нотариален ред лице в отдел "Канцелария" на Министерство на правосъдието, гр. София, ул. "Славянска" №1 от 10.00 до 12.00ч. и от 14.00 до 16.00 ч., или в българските дипломатически и консулски представителства.
Молбите, подадени по пощата, чрез упълномощено по нотариален ред лице и в българските дипломатически и консулски представителства, трябва да бъдат с нотариално заверени подписи.
Установяване наличие на българско гражданство
Списък на необходимите документи за установяване наличието на българско гражданство (за установяване на Единен граждански номер и / или за вписване в Национална база - данни "Население"):
1. Молба до Консулска служба (свободен текст).
2. Молба до Министерство на правосъдието (по образец съгласно приложение №5 от Наредба №1 от 1999г. за прилагане на глава 5 от Закона за българското гражданство) на български език.
3. Препис от акт за раждане или дубликат на удостоверение за раждане, издаден от съответния български или чуждестранен компетентен орган.Родените в друга държава представят препис на чуждестранния акт за раждане или дубликат на удостоверение за раждане придружен от заверен превод на български език. В случай, че държавата, издала документа, е страна по Хагската конвенция от 5 октомври 1961 г. за апостилите, документът следва да бъде заверен с апостил, с изключение на страните, с които Република България има споразумение за признаване на официалните документи, без допълнителна заверка. Ако държавата издала документа не е страна по Хагската конвенция, актът/удостоверението за раждане трябва да бъдат легализирани в Консулската служба на българското дипломатическо или консулско представителство в съответната държава.
4. Официални документи, удостоверяващи датата и начина на напускане на Република България (само за лица от небългарски произход).
5. Справка за гражданството на лицето от регистрите по гражданско състояние от общината или кметството по последен постоянен адрес (последно местожителство) в Република България.
6. Актуална цветна снимка паспортен формат - 2 броя.
7. Валидни документи за самоличност и копия на страниците с личните данни. Верността на копията се удостоверява нотариално.
8. Заявление за постоянен адрес, когато се иска и издаване на ЕГН.
9. Приходни квитанции за събрани такси по Тарифи № 1 и № 3 . Когато лицето не е навършило 14 –годишна възраст или е поставено под запрещение, молбата се подава от двамата родители или настойника му. Тя се подава само от единия родител, когато другият е лишен от родителски права със съдебно решение. В тези случаи към молбата се прилага заверено копие /препис на съдебното решение.
Лицата от 14 до 18-годишна възраст (непълнолетни лица), както и лица, поставени със съдебно решение под ограничено запрещение подават молбата лично. Молбата се приподписва от двамата родители или от попечителя. Тя се приподписва само от единия родител , когато другият е лишен от родителски права.
При разногласия между родителите или между непълнолетно лице и неговите родители, молбата не се подписва от несъгласния родител, но към нея се прилага съдебно решение по спора.
Ако решенията са издадени от съдебни органи на държави, с които Република България няма договор за взаимно признаване на съдебни решения по гражданските дела и документи, те следва предварително да бъдат внесени за признаване (екзекватура) в Софийски градски съд.
В този случай към молбата се прилага оригинален препис на съдебното решение. Между Република България и Италия има договор за правна помощ по граждански дела, който урежда в своя чл. 19 процедурата за взаимно признаване на съдебни решения.
Преводите извършени в Италия, трябва да бъдат заверени в Консулската служба на Посолството. Извършените в България преводи се заверяват от Дирекция "Консулски отношения" на Министерството на външните работи (бул. "Евлоги Георгиев" № 117, София).
Молбите се подават лично, по пощата или чрез изрично упълномощено по нотариален ред лице в отдел "Канцелария" на Министерство на правосъдието, гр. София, ул. "Славянска" №1 от 10.00 до 12.00ч. и от 14.00 до 16.00 ч., или в българските дипломатически или консулски представителства.
Молбите, подадени по пощата, чрез упълномощено по нотариален ред лице или в българските дипломатически и консулски представителства, трябва да бъдат с нотариално заверени подписи.
Заверки и легализации
Удостоверяване на дата, съдържание и подпис на частен документ (пълномощни, декларации, заявления и т.н.)
Съгласно член 84 на Закона за нотариусите и нотариалната дейност българските дипломатически и консулски представителства в чужбина могат да удостоверяват датата, съдържанието и подписите на частни документи. В консулската служба не могат да се съставят нотариални актове или да се заверяват документи, подлежащи на вписване (например искови молби или договори за прехвърляне на МПС). Съобразно изискванията на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, Консулската служба извършва заверка на датата, съдържанието и подписите на частни документи, само когато те са съставени от български граждани, представящи валиден документ за самоличност (паспорт, лична карта). Чужди граждани могат да заверяват документи с чуждестранни документи за самоличност, ако заверяваният от тях документ е предназначен да произведе действие на територията на Република България.
Заверка на верността на препис от оригинала:
В Консулската служба се извършват заверки на верността на преписи и извлечения от документи, представени от български граждани. Документите, които се заверяват, следва да са съставени от български институции. За извършване на заверката е необходимо да се представят оригинала и копие на документа. Консулската служба не заверява за вярност с оригинала документи издадени от чуждестранни органи.
Преводи. Заверка на подпис на преводача:
Посолството на Република България не разполага с щатен преводач от италиански на български и от български на италиански. При необходимост от извършване на преводи бихте могли да се обърнете към заклетите преводачи към районните съдилища в Италия, които са регистрирани в Посолството и чиито преводи се заверяват от Консулската служба.
Легализация
От 30 април 2001 г. влезе в сила за Република България Конвенцията за премахването на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, съставена в Хага на 5 октомври 1961 г. Конвенцията предвижда за всички държави, които участват в нея, унифициран способ за легализиране на определена категория официални документи (публични актове), издавани от съответната страна. Върху самия документ или в приложение към него се поставя специално удостоверение, нарeчeно "апостил" (apostille). Снабдените с оригинален "апостил" документи се освобождават от всякакви следващи форми на легализация и могат да се използват във всяка друга държава, която е участник в Конвенцията.
Съгласно чл. 5 от Тарифа № 3 за консулско обслужване в системата на Министерството на външните работи по Закона за държавните такси, всички такси за консулско обслужване се заплащат с 50% увеличение, когато по искане на гражданите и юридическите лица услугата се извършва в срок до 8 работни часа и със 100% на сто увеличение, когато по искане на гражданите и юридическите лица услугата се извършва в срок до 4 работни часа. За извършване на действия по консулско обслужване извън работно време или в дни, когато Посолството не работи, както и извън помещенията му, се заплащат такси със 100% на сто увеличение.
Забележка:
Преводите, които са извършени в Италия се заверяват в Консулската служба на Посолството, при условие че са изготвени от заклет преводач към италианските съдилища. Извършените в България преводи се заверяват от Отдел "Административно обслужване на гражданите" на Дирекция "Консулски отношения" при Министерството на външните работи (ул. "Алфред Нобел" № 2, София).
Визови въпроси
Визови въпроси
Република България прилага Общата визова политика на Европейския съюз при условията на Договора за присъединяване от 1 януари 2007 г.
РЕШЕНИЕ № 48 ОТ 27 ЯНУАРИ 2012 г.
за прилагане на безвизов режим към притежателите на валидни единни (шенгенски) визи, валидни визи за дългосрочно пребиваване и разрешения за пребиваване, издавани от държавите членки, които изцяло прилагат достиженията на правото от Шенген, както и от Швейцария и Лихтенщайн
На основание чл. 8, ал. 2 от Закона за чужденците в Република България и чл. 8, ал. 3 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, приет с Постановление № 229 на Министерския съвет от 2009 г.,
МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ РЕШИ:
1. До датата на пълното присъединяване на Република България към Шенгенското пространство Република България декларира, че ще признава едностранно, като равностойни на нейните национални визи, за целите на краткосрочно пребиваване за не повече от 3 месеца в рамките на всеки 6-месечен период считано от датата на първото влизане следните документи, издавани от държавите членки, които прилагат изцяло достиженията на правото от Шенген, както и от Швейцария и Лихтенщайн:
а) „единна виза“, посочена в член 2, т. 3 от Регламент (ЕО) № 810/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. за създаване на Визов кодекс на Общността (Визов кодекс);
б) „виза за дългосрочно пребиваване“, посочена в член 18 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген;
в) „разрешение за пребиваване“, включено в списъка по чл. 34, буква „а“ и съгласно член 2, т. 15 от Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници);
2. Влизането и краткосрочното пребиваване с документите по т. 1 се ограничава до срока на разрешения в тях престой в рамките на тяхната валидност и определен брой влизания, но не повече от 3 месеца в рамките на всеки 6-месечен период.
3. Ръководителят на Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз в Брюксел да уведоми Европейската комисия чрез нотификация за решението.
4. Решението по т. 1 влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.
Издаване на визи
Всеки чужденец, който желае да кандидатства за българска виза, следва да притежава редовен документ за задгранично пътуване, който отговаря на следните изисквания:
- срокът на валидност изтича най-малко три месеца след планираната дата на отпътуване от територията на Република България или в случай на многократни посещения – след последната планирана дата на отпътуване от територията на Република България;
- съдържа най-малко две празни страници за полагане на визи;
- е издаден в рамките на предходните 10 години;
Визите се издават от дипломатическите и консулските представителства на Република България.
Изисквания при попълване на заявлението за виза
Всички графи следва да бъдат попълнени четливо с печатни букви. Имената задължително да се изписват с латински букви (както са записани в задграничния паспорт). Останалата информация се попълва на английски или български език.
Заявлението трябва да бъде подписано собственоръчно от кандидата. Членовете на семейството на граждани на Европейски съюз попълват само онези полета от заявлението за виза, които посочват семейната им връзка.
Задължително лично явяване при кандидатстване за виза „D”
Личното явяване е задължително при подаване на заявление за издаване на виза за дългосрочно пребиваване. Не се допускат изключения.
Документи, които задължително се прилагат към заявлението за виза:
1. Фотокопие от първата страница на документа за задгранично пътуване.
2. Фотокопие на последните българска и шенгенска визи или визи за Великобритания и САЩ, ако такива има.
3. Цветна снимка 3,5 см х 4,5 см на светъл фон (същото важи и за дете, вписано в паспорта)- лицето на снимката следва да бъде ясно, голямо и само в анфас и да заема 70-80% от снимка; очите не трябва да бъдат червени; не се приемат: снимки с очила със затъмнени стъкла; снимки, направени непрофесионално или снимки изрязани от любителски снимки.
4. Медицинска застраховка, валидна за страните-членки на ЕС за целия срок на пътуването, покриваща всички разходи по репатриране и за неотложна медицинска помощ и спешно болнично лечение за периода на пребиваване, посочен във визата. Застрахователната сумата трябва да бъде не по-малка от 30 хиляди евро.
5. Билети (оригинал и копие) или потвърждение за резервация на билети или финансови средства.
6. Копие от техническия паспорт на автомобила, с който се пътува.
7. За непълнолетните деца, пътуващи без родители или попечители, допълнително се прилагат и :
- копие от акта за раждане;
- оригинал и фотокопие от нотариално заверено пълномощно от двамата родители/настойници или от единия родител/настойник, че дават право детето да пътува зад граница, ако не придружават непълнолетното дете;
Освобождават се от задължението да представят доказателства за осигурена издръжка, настаняване и транспорт:
- Членовете на семействата или на домакинствата на граждани на държави от Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и на Конфедерация Швейцария;
- Лицата, кандидатстващи за издаване на виза за дългосрочно пребиваване с цел събиране на семейства, във връзка с предоставен статут на бежанец или убежище в Република България - въз основа на писмено решение от Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет;
- Притежателите на дипломатически и служебни паспорти;
Освобождават се от задължението да представят застрахователна полица:
- Членовете на семействата или на домакинствата на граждани на държави от Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и на Конфедерация Швейцария;
- Притежателите на дипломатически и служебни паспорти;
- Моряците, които отговарят на критериите по Конвенция № 108 на Международната организация по труда, когато подават заявление за издаване на виза за краткосрочно пребиваване с цел транзитно преминаване на границата.
- Лица, за които предвид общественото им или служебно положение, може да се приеме, че са застраховани или сами могат да поемат възникнали разходи от непредвидени обстоятелства;
Освобождават се от такси за обработка на заявлението за виза:
- Чуждите граждани, които към датата на подаване на заявление за издаване на виза нямат навършена 6-годишна възраст;
- Членове на семейства на български граждани и на граждани на ЕС;
Подаване на заявление за издаване на визи
Заявлението за издаване на виза се подава по образец не по-рано от 3 месеца преди датата на планираното пътуване лично или чрез упълномощен представител, с изключение на случаите по хуманитарни причини.
Заявлението за издаване на виза на малолетни или поставени под запрещение лица се подава от техните законни представители или от изрично упълномощено от тях лице.
Заявлението за издаване на виза на непълнолетни или поставени под ограничено запрещение лица се подава от техните законни представители, попечители или от изрично упълномощено от тях лице.
Гражданско състояние
Гражданско състояние
Република България се присъедини към Конвенцията за издаване на многоезични извлечения от актове за гражданско състояние, подписана във Виена на 8 септември 1976 г. Държавите-страни са длъжни при искане да издават и взаимно да си признават издадените от тях извлечения на актовете за гражданско състояние, като не ги третират по начин различен от своите собствени такива. Текстът на извлеченията от актовете за гражданско състояние се изписва на езика на издаващата страна, на италиански език и на още един език, заедно с факултативни преводи на други езици на обратната страна на извлечението. Конвенцията е в сила за Република България от 18 декември 2013 година.
Българските граждани в Италия могат да изискват от италианската община (Ufficio di stato civile) да им издаде многоезичен акт за гражданско състояние (раждане, смърт и брак) (Certificati rilasciati su moduli plurilingue previsti da convenzioni internazionali), които считано от 18 декември 2013 година не изискват поставянето на „Апостил”.
Регистриране на брак в България
НЕОБХОДИМИ ПОСТЪПКИ ЗА РЕГИСТРИРАНЕ В БЪЛГАРИЯ НА ГРАЖДАНСКИ БРАК СКЛЮЧЕН В ИТАЛИЯ
Оригинален пълен препис от акта за сключен граждански брак (Copia integrale dell’atto di matrimonio/Certificato di matrimonio plurilingue), удостоверяващ сключването на граждански брак, придружен от заверен превод на български език, се представя в общината в България по постоянен адрес на този от съпрузите, който е български гражданин. Ако и двамата съпрузи са български граждани, документите се представят в общината по постоянен адрес на съпруга.
Гражданите могат да поискат консулската служба да препрати по служебен ред документите за извършване на вписването. Необходими документи:
- документи за самоличност;
- оригинален пълен препис от акта за сключен граждански брак (Copia integrale dell’atto di matrimonio/ Certificato di matrimonio plurilingue), удостоверяващ сключването на граждански брак придружен от заверен превод на български език;
Въз основа на акта за сключен граждански брак в чужбина общината съставя български акт за сключен граждански брак и издава удостоверение за това. Законът за гражданската регистрация предвижда 6-месечен срок за вписване в общината в България на граждански брак, сключен в чужбина.
Сключване на граждански брак в Посолството
В Посолството в Рим може да бъде сключен граждански брак само ако двамата младоженци са български граждани. В случаите, когато единият от младоженците е италиански гражданин или гражданин на трета страна бракът се сключва в италианската община.
Необходими документи за сключване на граждански брак в Посолството:
1. Молба до Завеждащ Консулската служба (свободен текст, такса 10 евро);
2. Удостоверение за гражданско състояние. Получава се от общината по местоживеене в България (удостоверява, че към датата на сключване на настоящия брак, лицето не е в брачна връзка или в процес на разтрогването й с друго лице);
3. Медицинско удостоверение;
4. Документ за самоличност;
5. Документи за самоличност на двамата свидетели;
6. Декларации съгласно чл. 7 от Семейния Кодекс, които се предоставят от КС;
Датата и часа за сключването на гражданския брак се определят най-рано 30 дни след подаването на молбите, след записване при ЗКС.
Документите се представят в посолството в оригинал, една седмица преди определената дата за сключване на брака. Преди това, копия от тях могат да се изпратят по пощата или по факс.
Церемонията за сключването на брака е кратка и се извършва в приемната зала на Консулската служба. На младоженците се дава възможност да поканят свои лични гости.
Брачната двойка получава заверено фотокопие от Акта за сключен граждански брак и след регистриране в общината на съпруга в България получават оригинално удостоверение за сключен граждански брак.
Документ на български гражданин за сключване на граждански брак пред италианските власти (NULLA OSTA)
- Българският гражданин следва да се снабди от общината по адресната си регистрация в България с “Удостоверение за сключване на граждански брак в чужбина от български гражданин”.
- Документът по т. 1 трябва да се легализира в Министерството на външните работи в България със заверка “Апостил”.
- Преводът на документа, оформен съгласно т. 1 и т. 2 , се извършва в Италия чрез заклети преводачи към съдилищата или чрез преводачите към Посолството на Република България в Рим или Генералното консулство на Република България в Милано (телефоните им са публикувани в страницата на българското посолство в Интернет). В случай, че преводът е извършен от преводачите към българските дипломатически мисии в Италия, подписите им следва да бъдат удостоверени от българските консули - в Рим или в Милано.
Документът, оформен съгласно т.1, 2 и 3, е документ за липса на пречки за сключване на брак от български гражданин в Италия (NULLA OSTA) и е годен да произведе действие пред италианските органи в италианска община, където ще се сключва бракът.
Регистриране на раждане
НЕОБХОДИМИ ПОСТЪПКИ ЗА РЕГИСТРИРАНЕ В БЪЛГАРИЯ НА РАЖДАНЕ НА ДЕТЕ В ЧУЖБИНА:
Оригинален пълен препис от акта за раждане (Copia integrale dell’atto di nascita/ Certificato di nascita plurilingue), удостоверяващ раждането придружен от заверен превод на български език, се представя в общината в България по постоянен адрес на този от родителите, който е български гражданин.
Ако и двамата родители са български граждани документите се представят в общината по постоянен адрес на майката. Въз основа на този документ се съставя български акт за раждане на детето и се издава удостоверение за раждане.
Гражданите могат да поискат от консулската служба да извърши препращането на документите за вписване по служебен път. Необходими документи:
- молба (свободен текст), в която се посочват имената на родителите, единни граждански номера или дати на раждане, постоянни адреси в България и адрес в Италия;
- документи за самоличност (паспорт, лична карта) на родителите;
- оригинален пълен препис от акта за раждане (Copia integrale dell’atto di nascita/ Certificato di nascita plurilingue), удостоверяващ раждането придружен от заверен превод на български език;
Законът за гражданската регистрация предвижда 6-месечен срок за вписване в общината по постоянен адрес в България на раждането на дете на български гражданин в чужбина. Родителите могат да направят постъпки за издаване на паспорт на детето след получаване на българско удостоверение за раждане.
Регистриране на смърт настъпила в Италия
ИНФОРМАЦИЯ ЗА РЕГИСТРИРАНЕ В БЪЛГАРИЯ НА СМЪРТ НАСТЪПИЛА В ИТАЛИЯ
Смъртен случай с български гражданин, настъпил в Италия, се регистрира в Общината по адресната му регистрация в Република България.
За целта е необходимо:
Пълен препис от смъртния акт (Copia integrale dell’atto di morte/ Certificato di morte plurilingue) в оригинал, издаден от италианската община да бъде преведен на български език и превода да се завери в Консулската служба /за заверката на преводите виж информация преводи и легализации/. В Италия преводът следва да бъде извършен от заклет преводач регистриран при Посолството. Смъртният акт може да бъде преведен и в България от лицензирана за това фирма и заверен в Дирекция "Консулски отношения" на МВнР, на адрес: бул. "Евлоги Георгиев", № 117, гр. София.
Преведеният документ се внася в Служба "Гражданско състояние" на Общината по местоживеене в България на починалия за регистриране на смъртта. Консулската служба също може да изпрати преписа от смъртния акт придружен от заверения превод по служебен ред. За това е необходимо да бъде предоставен адресът по местоживеене в България на починалия и този на съответната българска община.
Транспортиране до България на тленните останки на починал в Италия български гражданин.
За транспортиране на тленните останки на починал в Италия български гражданин е необходимо да наемете погребална агенция. Агенцията изготвя и заверява всички необходими документи за транспортирането, затварянето на ковчега и подготовката му за изпращане съгласно международните изисквания.
Посолството ще издаде единствено декларация за транспортиране на тленни останки или урна (Nulla osta al rimpatrio della salma/ urna ceneraria).
Списък на български адвокати, практикуващи в Италия
Списък на адвокати
------------------------------------------------------------------------------------------
Аvv.KORNELIA YOUROUKOVA
VIA SAN DAMIANO, 2
20145 MILANO
TEL. 00 39 02 76 00 68 17
TEL 0039 02 78 31 29
FAX 0039 02 76 011 394
MOBILE 0039 348 31 33 701
е-мail:
korneliayouroukova@yahoo.it
Виа Сан Дамиано, 2
20145 Милано
тел. 00 39 02 76 00 68 17
тел 0039 02 78 31 29
факс 0039 02 76 011 394
мобилен 0039 348 31 33 701
е-мail:
korneliayouroukova@yahoo.it
------------------------------------------------------------------------------------------
De Amicis & Petrova
Law Firm
Roma – Via Robert Mallet, 29 – 00132 (It) Рим – ул. Роберт Маллет, 29 – 00132 (It)Тел./Tel. +39 06 22183331 Sofia – via Leghe, 15 – 1000 (Bg) Tel. +359 73 884015 Mobile/Моб.тел.+39 3382941413 / + 359892205493
Avv. Nevena Petrova - Адв. Невена Петрова Факс / Fax + 39 06 23326996
PEC
andreadeamicis@ordineavvocatiroma.org PEC
avv.nevena.petrova@pec.it
е-мail
avv.deamicis@gmail.com е-mail
avv.petrova.nevena@hotmail.it
------------------------------------------------------------------------------------------
Avv. Gospodinova Stefkova Elitza
Via Cipro 136
25124 Brescia
num. tel. 030 3774410
num. fax 030 75731194
num. mob. 0039 340 3640495
e-mail:
gospodinova2ek@virgilio.it
ул. Чипро 136
25124 Бреша
тел. 030 3774410
факс 030 75731194
мов. тел. 0039 340 3640495
e-mail:
gospodinova2ek@virgilio.it
------------------------------------------------------------------------------------------
Avv. Milena Ivanova Todorova
Адв. Милена Иванова Тодорова
Studio legale
Via Santa Bernadette, 78; sc.A; int.1
00167 - Roma
Tel./Fax: +39 342 1456780
е-mail:
avv.todorova@libero.it
Адв. Снежана Иванова Тодорова
Studio legale
Via Santa Bernadette, 78; sc.A; int. 1
00167 - Roma
Tel./Fax: (0039) 06 64463294
е-mail:
todorova.snejana@libero.it
Формуляри и други
Здравно осигуряване на българските граждани живеещи в чужбина
Информация от Министерството на здравеопазването и Националния осигурителен институт, относно здравното осигуряване на българските граждани, живеещи в чужбина
Съгласно разпоредбите на чл. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), задължителното здравно осигуряване се осъществява на принципите на задължително участие при набирането на вноските, солидарност на осигурените при ползването на набраните средства, равнопоставеност при ползването на медицинската помощ и др.
Задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса, по силата на чл. 33 от ЗЗО, са:
- всички български граждани, които не са граждани и на друга държава;
- българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България;
- чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна;
- лицата с предоставен статут на бежанец, хуманитарен статут или с предоставено право на убежище;
- чуждестранните студенти и докторанти, приети за обучение във висши училища и научни организации у нас по реда на Постановление на Министерски съвет № 103 от 1993г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина и Постановление на Министерски съвет № 228 от 1997г. за приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република България;
- лицата, извън посочените по-горе, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, считано от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз;
Според текста на чл. 33, ал. 2 от ЗЗО, в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава членка.
Националното ни законодателство предвижда задължението за осигуряване да възниква:
1. 3а всички български граждани – от влизането в сила на Закона, а за новородените - от датата на раждането;
2. 3а чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България – от датата на получаването на разрешение за постоянно пребиваване;
3. 3а лицата с предоставен статут на бежанец, хуманитарен статут или с предоставено право на убежище – от датата на откриването на производство за предоставяне на статут на бежанец или право на убежище;
4. 3а чуждестранните студенти и докторанти, приети за обучение във висши училища и научни организации у нас по реда на Постановление на Министерски съвет № 103 от 1993г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина и Постановление на Министерски съвет № 228 от 1997г. за приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република България - от датата на записването в съответното висше училище или научна организация;
5. 3а лицата, извън посочените по-горе, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, считано от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз – от датата на възникване на основанието за осигуряване;
Българските граждани, включително тези с двойно гражданство, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, смятано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година след предварително подадено заявление до Националната агенция за приходите ( чл. 40а от ЗЗО).
Съгласно § 19в от ПЗР на ЗЗО българските граждани, които са пребивавали извън страната повече от 183 дни през една календарна година за периода 1 януари 2000г. - 31 декември 2004г. и дължат здравноосигурителни вноски за своя сметка за времето, през което са били в чужбина, могат да бъдат освободени от задължението за внасяне на тези вноски, ако не са направили свободен избор на изпълнител на медицинска помощ, сключил договор с районна здравноосигурителна каса за съответната календарна година.
Информация за здравното осигуряване, както и образец на молба по § 19в от ЗЗО, може да бъде получена и от Интернет страниците на Националния осигурителен институт – www.nssi.bg и Националната агенция за приходите – www.nap.bg
Митническа информация за пътуващите
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПЪТНИЦИТЕ, ПРЕМИНАВАЩИ ПРЕЗ ДЪРЖАВНАТА ГРАНИЦА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Съгласно Правилника за прилагане на Закона за митниците при пътуване всеки отделен пътник има право да внесе без заплащане на мита и такси определено количество придобити в чужбина стоки, както и предмети до определена стойност.
Количествените норми за безмитен внос са следните:
Всеки пътник над 17 години може да внесе безмитно:
- 1 литър спиртни напитки с над 22 процента обемно алкохолно съдържание и 4 литра непенливо вино и 2 литра пенливо, 16 литра бира;
- 200 къса цигари или 100 броя пурети , или 50 броя пури, или 250 грама тютюн за пушене; - 500 грама кафе или 200 грама екстракт от кафе;
- 100 грама чай или 40 грама екстракт от чай;
- 50 грама парфюми и 250 мл. тоалетна вода;
- медикаменти в количество и вид съответстващи на личните нужди на пътника;
Пътниците, ненавършили 16 години, нямат право на безмитен внос на гореизброените стоки, с изключение на медикаментите.
Лицата, които преминават границата повече от един път в рамките на 30 последователни дни, ползват намалени норми за безмитен внос - в размер 20 на сто от горепосочените норми.
Стойностни норми за безмитен внос.
Освен стоките, посочени в количествените норми за безмитен внос, пътниците над 16 години могат да внесат безмитно придобити в чужбина стоки на обща стойност до 100 евро или тяхната равностойност в друга валута.
За пътниците, ненавършили 16 години, нормата за безмитен внос на придобити в чужбина стоки е 50 евро или тяхната равностойност в друга валута. Пътниците, които преминават границата на Република България повече от един път в рамките на 30 последователни дни, ползват намалени норми за безмитен внос на придобити в чужбина стоки в размер на 20 евро или тяхната равностойност в друга валута.
Лимитът за безмитен внос не може да се разпределя между двама или повече пътници.
По отношение на износа и вноса на левове и чуждестранна валута в наличност изискванията на българското законодателство са следните:
1. При внос
Местни и чуждестранни физически лица могат да внасят неограничено количество левове и чуждестранна валута в наличност. Когато размерът на внасяните парични средства е до 10 000 евро или тяхната равностойност в друга валута, те не се декларират писмено и пътниците могат да преминат през "зеления коридор", което означава, че лицето няма нищо за деклариране. Когато сумата на внасяните парични средства е над 10 000 евро или тяхната равностойност в чуждестранна валута, е необходимо да се попълни валутна митническа декларация за целите на декларирането им (за вид и размер) пред митническите органи, като пътниците задължително преминават през "червения коридор".
2. При износ
А. Местни и чуждестранни физически лица, на основание чл. 11, ал. 2 от Валутния закон (ВЗ) и чл. 2 от Наредба №10/16.12.2003г. за износа и вноса на левове и чуждестранна валута в наличност, благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на митническите регистри по чл. 10а от Валутния закон, могат да изнасят левове и чуждестранна валута в наличност до 8000 лв. без да е необходимо да декларират това писмено, като преминат през "зелен коридор". Ако сумата е от 8000 до 25 000 лв. изнасяните средства се декларират писмено във валутна митническа декларация. При износ на суми над 25 000 лв. или тяхната равностойност в чуждестранна валута, местните и чуждестранни физически лица декларират чрез подаване на попълнена валутна митническа декларация, освен вида и размера на изнасяната валута и произхода на паричните средства, които изнасят. В тези случаи митническите органи допускат изнасянето на левове и чуждестранна валута в наличност, след предоставяне на удостоверение от данъчната администрация, че лицето няма просрочени задължения, на основата на чл. 11 А, ал. 2 от ВЗ и доп. ДВ бр.96 от 06.12.2011 г.
За местните физически лица удостоверението се издава от данъчното подразделение по постоянен адрес, а за чуждестранните физически лица – от данъчното подразделение по адрес на последно пребиваване на лицето в страната.
Б. Чуждестранни физически лица могат да изнасят български левове и чуждестранна валута в наличност в размер над 25 000 лв. без удостоверение от данъчната администрация, след деклариране пред митническите органи и ако стойността на изнасяната валута или левове не надвишава стойността на внесените и декларирани средства при последното влизане на лицето в страната, за което пътника представя предходна валутна декларация за внос . Валутните митнически декларации се попълват и подават в три екземпляра, като първият екземпляр е предназначен за декларатора, а вторият и третия за митническите органи.
Декларирането от лица, ненавършили 16 години, се извършва от едно от съпровождащите ги пълнолетни лица.
Изисквания по отношение износа/вноса на благородни метали.
Местни и чуждестранни физически лица могат да изнасят и внасят за лично и семейно ползване благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях в необработен и обработен вид свободно, без писмено деклариране, до следните размери:
- злато и платина в необработен и полуобработен вид (на слитъци) и монети общо до 37 г без оглед на съдържанието на златото или платината;
- бижута и аксесоари от сплави на златото и платината общо до 60 г без оглед на съдържанието на златото или платината;
- сребро в необработен или полуобработен вид и монети, както и бижута и аксесоари от сплави на среброто, общо до 300 г , без оглед на съдържанието на среброто;
- скъпоценни камъни, вградени в изделията, посочени в т. 2 и 3;
Писмено се декларират благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях над горепосочените размери, както и пренасяните във вид на прах или друг вид изделия от благородни метали и скъпоценни камъни, които не са упоменати по-горе.
Декларирането на стоки, левове и чуждестранна валута в наличност, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях, пренасяни от пътници, се извършва устно, писмено или чрез други действия (например чрез преминаване през "червения" или "зеления" коридор).
Недекларирани левове, валута, благородни метали и скъпоценни камъни се отнемат в полза на държавата.
В случаите на нарушения в по-големи размери са налагат и глоби. При установяване на недекларирана стока или валута в особено големи размери, освен тях, в полза на държавата се отнема и превозното средство, с което тя се транспортира.
Стоки забранени за внос, износ, реекспорт и транзит:
- наркотични вещества и прекурсори;
- взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси;
- карантинни вредители, независимо от стадия на тяхното развитие;
- опасни химични вещества, препарати и продукти;
- хранителни продукти, химични вещества и други материали и предмети, вредни или опасни за здравето на хората;
- вещества, продукти и съоръжения, използващи, съдържащи или изработени с вещества, които нарушават озоновия слой;
По специален режим, след представяне на съответното разрешение, се допуска вносът, износът, реекспортът и транзитът на:
- екземпляри от растения и животни или ясно разпознаваеми части и производни от тях от видовете, включени в Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора;
- огнестрелни оръжия с ловно, спортно и културно предназначение и боеприпасите за тях; - ядрен материал, радиоактивни вещества и други източници на йонизиращи лъчения; - лекарствени продукти, които са разрешени за употреба в страната и не са с изтекъл срок на годност;
- жив дивеч и генетичен материал, ловни трофеи, паднали дивечови рога и дивечови продукти;
- паметници на културата, включително изработените от скъпоценни камъни и благородни метали;
Забранени за износ са:
- диворастящи защитени лечебни растения в свежо или изсушено състояние;
- защитени растения и животни и техните яйца и гнезда;
При нарушение на установения граничен режим за внос, износ или транзит стоките се отнемат в полза на държавата.
Помощ за изпаднали във финансово затруднение български граждани на територията на Италия
Българските граждани изпаднали във финансово затруднение по време на пребиваването им в Италия могат да се обърнат за съдействие към Посолството за получаване на средства от близки в България.
В тази връзка на тях ще им бъде предоставена възможност да установят контакт по телефона с техните близки или познати. Последните могат да внесат в Дирекция "Финансово стопански дейности" на Министерство на външните работи необходимата сума, която ще бъде изплатена в последствие от Посолството на нуждаещите се.
Посолството не предоставя средства или заеми без да бъде внесена в МВнР в София равностойността на исканата сума.
Формуляри
ДЕКЛАРАЦИЯ За гражданство и гражданско състояние по чл. 25, ал. 6 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност;
ДЕКЛАРАЦИЯ (при прехвърляне или учредяване на вещни права върху недвижими имоти и наследствени права, включващи недвижими имоти (по чл. 226, ал. 1 от Данъчно-процесуалния кодекс, обн. ДВ, бр. 103 от 1999год.;
ДЕКЛАРАЦИЯ за пътуване на непълнолетно лице с придружител;
ДЕКЛАРАЦИЯ за самостоятелно пътуване на непълнолетно лице;
ПЪЛНОМОЩНО издаване на лични документи в България;
ПЛНОМОЩНО за регистрация на граждански брак;
ПЪЛНОМОЩНО за издаване на лични документи на непълнолетно лице;
ПЪЛНОМОЩНО общо модел;
ПЪЛНОМОЩНО един родител издаване на лични документи на непълнолетно лице;
ЗАЯВЛЕНИЕ за издаване на виза RU;
ЗАЯВЛЕНИЕ за издаване на виза DE;
ЗАЯВЛЕНИЕ за издаване на виза EN;
ЗАЯВЛЕНИЕ за издаване на виза FR;
ЗАЯВЛЕНИЕ за издаване на виза BG;